Той, както и болшинството от консерваторите, вярваше, че ще дойде денят, в който всичките тези оръжия, създадени от работниците за него и за неговите хора, ще бъдат използвани, и да бъде проклет, ако допуснеше някакво стечение на обстоятелства или чужда воля да омаломощи любимата му армия. Той беше изключително предан на Партията — иначе не би бил на това място, — но ако някой, пък бил той и измежду тези, които в момента ръководеха Партията, смяташе, че може да съкращава военния бюджет с милиарди рубли, тогава той би могъл да преразгледа лоялността си към тези хора.

Колкото повече разсъждаваше върху последните страници на документа, толкова повече се убеждаваше, че Камински, въпреки несъмнения си интелект, не беше успял да предвиди още една, пета възможност. Ако Съветският съюз успееше да наложи политически контрол върху някой достатъчно голям и вече разработен източник на нефт на чужда територия, ако получеше изключителните права за внос на нефт на достъпни цени, т.е. такива, каквито самият той щеше да определи… и то много преди собствените му запаси да са се изчерпали…

Той остави доклада на заседателната маса и се изправи пред картата на света, която покриваше половината стена срещу прозорците. Минутите се изнизваха и вече наближаваше обяд, а той все още замислено се взираше в картата. През цялото време погледът му непрекъснато се връщаше към една точка. Най-сетне се откъсна от картата, прекоси стаята до бюрото си, включи телефона и се свърза с личния си адютант.

— Извикайте генерал-майор Земсков при мен — кратко нареди, той.

След това се отпусна на високия стол зад бюрото си, взе дистанционното управление и включи телевизора, който се намираше на поставка встрани от бюрото. Пред очите му изплува картина от Първа програма — обещаното предаване на живо от летище „Внуково“.