2. Бихме могли да възстановим и модернизираме нашите съществуващи нефтодобивни съоръжения с цел да постигнем по-висока ефективност, а оттам и да успеем да понижим нивото на консумация, без това да се отрази на печалбите ни.

Нефтодобивните ни съоръжения са остарели, в лошо техническо състояние и възстановителният ни потенциал от основни запаси непрекъснато се влошава поради прекомерно разхищение. (Например при днешните цени ние изразходваме в най-добрите си находища по три щатски долара, за да избегнем загуба на продукция от един щатски долар. Нашите рафинерии консумират приблизително три пъти повече енергия, за да произведат един тон краен продукт в сравнение с рафинериите на САЩ.) Трябва да реконструираме всичките си нефтодобивни съоръжения, рафинерии и тръбопроводи, за да си подсигурим собствен нефт за един срок от още десет години. Подобна реконструкция трябва да започне незабавно, а средствата, които ще са ни необходими, се измерват с астрономически цифри.

3. Можем да насочим усилията си към модернизиране и усъвършенстване на технологиите за крайбрежните проучвателни дейности. Арктическо море е най-обещаващата зона за откриване на нови нефтени залежи, но проблемите по извличането му са още по-обезсърчаващи отколкото тези в Сибир. Там изобщо не съществува система от тръбопроводи, които да свързват източника с потребителя, а и програмата за изследователска дейност вече е изостанала с пет години от планирания график. И отново средствата, които ще ни бъдат необходими, са просто огромни.

4. Бихме могли да се върнем към природния газ, от който, както вече подчертах, имаме най-големите запаси в света — на практика те са неизчерпаеми. Само че трябва да вложим огромни инвестиции за добива, за технологии, за квалифицирана работна ръка, за създаване на система от тръбопроводи и за конверсията на стотици хиляди заводи към използването на природен газ.