ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Перспективите, пред които сме изправени, са само четири и всички те са твърде мрачни:

1. Можем да продължим да добиваме нефт с настоящите темпове, което абсолютно сигурно означава, че ще изчерпим запасите си най-много за осем години, след което ще излезем на световния пазар като купувачи, а това ще се случи във възможно най-лошия момент, точно когато световните цени на петрола ще започнат своето неумолимо и неизбежно покачване до непосилно равнище. Да купуваме при тези условия, за да задоволим дори част от нуждите си, ще означава да изразходваме изцяло резервите си от твърда валута, от сибирско злато и добива от диамантените мини, след което няма да ни остане нищо за закупуване на необходимите зърнени храни или за вноса на съвременни технологии, който е в основата на стремежа на Политбюро за модернизация на производството.

Не бихме облекчили положението си и чрез бартерни сделки. Повече от 55% от световните нефтени запаси се намират на територията на пет държави от Близкия Изток, чиито вътрешни нужди са нищожни в сравнение със запасите им и много скоро въпросните пет държави отново ще завладеят напълно пазара. За съжаление, с изключение на оръжие и някои суровини, останалите продукти на Съветския съюз не представляват интерес за Близкия Изток, така че сме изправени пред невъзможността да си осигуряваме нефт посредством бартерни сделки. Ще се наложи да плащаме в твърда валута, а ние не разполагаме с такава.

И не на последно място съществува стратегическата опасност да изпаднем в зависимост по отношение на нефта, което може да се окаже нещо много по-сериозно, особено като се има предвид характерът и историческото поведение на споменатите пет държави от Близкия Изток.