Малко след встъпването си в длъжност миналия януари Джон Кормак, неочакваният победител в изборите за президент през ноември предната годината, беше обявил желанието си да се срещне със съветския президент. Дори беше изразил готовност да отлети за Москва за тази среща. Михаил Горбачов не закъсня да даде съгласието си и през изтеклите три дни със задоволство откри, че този висок, строг на вид, но в същината си добродушен американски академик беше човек, с когото, както би се изразила мисис Тачър, „може да се върши работа“.

Генералният секретар беше поел определен риск въпреки несъгласието на своите идеологически съветници, както и на тези по безопасността — той отстъпи пред личната молба на американския президент да му се разреши да направи обръщението си към Съветския съюз на живо по телевизията, без предварително текстът да бъде представен за одобрение. На практика в съветската телевизия не съществуват предавания „на живо“. Почти всичко, което се излъчва се редактира внимателно, после преминава за одобрение от съответна комисия преди да се появи на екрана за масова консумация.

Преди да даде съгласието си на необичайната молба на Кормак, Михаил Горбачов се беше консултирал с експерти от телевизията. Те бяха не по-малко учудени от него, но отбелязаха, че първо — само една незначителна част от съветските граждани ще бъдат в състояние да разберат речта на американеца без превод (а на превода естествено щеше да се придаде по-приемлив вид, ако се наложеше) и второ — щяха да осъществят един „цикъл на изчакване“, което означаваше, че звукът и картината щяха да бъдат излъчвани със закъснение от осем до десет секунди, а и винаги можеха да прекъснат предаването, ако американецът отидеше прекалено далече. Накрая се уточниха, че ако Генералният секретар вземе решение за прекъсване на предаването, трябва само да потърка брадичката си с показалец, а техниците щяха да се погрижат за останалото. Естествено не можеха да прекъснат предаванията на трите телевизионни екипа, пристигнали от САЩ за събитието, нито на екипа на ВВС от Англия, но това нямаше никакво значение, тъй като и без това руснаците никога нямаше да видят техните материали.