Президентът Кормак се обърна към Генералния секретар Горбачов и подаде дясната си ръка. Като човек умеещ добре да се държи на публични места, руснакът нямаше друг избор, освен да протегне своята. След това, широко усмихнат, той преметна лявата си ръка през рамото на американеца и го прегърна.

Руснаците са необикновени хора и макар да не са особено радушни към чужденците, те са способни на дълбока емоционалност. Летищните работници първи нарушиха тишината. Последва взрив от ръкопляскания и радостни възгласи и след няколко секунди във въздуха се разхвърчаха кожените ушанки, когато обикновените хора, по принцип привикнати на желязна дисциплина, преодоляха задръжките си. След малко и милиционерите се присъединиха към приветствията на гражданите. Стиснали автоматите с лява ръка в положение „свободно“, те размахаха своите сиви фуражки с червени околожки.

Отрядите на КГБ отправиха въпросителен поглед към своя главнокомандващ, председателя на КГБ, генерал Владимир Крючков, който също беше на подиума. Без да е съвсем сигурен как да постъпи в тази ситуация той се изправи заедно с останалите членове на Политбюро и започна да ръкопляска. Служителите от Граничните войски приеха това като знак (по-късно това се отчете като грешка) и се присъединиха към милиционерите. Същото правеха и осемдесет милиона съветски мъже и жени по протежение на пет часови зони.

— Черт возьми… — маршал Козлов се присегна за дистанционното и изключи телевизора.

— Нашият любим Генерален секретар — измърмори генерал-майор Земсков.

Маршалът мрачно поклати глава. Първо зловещите предвиждания в доклада на Камински, а сега и това. Той се изправи, заобиколи писалището и взе доклада от масата.

— Вземете това и го прочетете — каза той. — Материалът е свръхсекретен и трябва да остане такъв. Съществуват само два екземпляра и единият остава при мен. Обърнете особено внимание какво пише Камински в заключението.

Земсков кимна. От мрачното изражение на маршала той разбра, че става дума за нещо повече от обикновено прочитане на въпросния доклад. Само допреди две години Земсков беше обикновен полковник, докато маршал Козлов не го забеляза по време на учение в една от източногерманските военни бази.