Учението включваше маневри между Групировката на съветските военни сили в Източна Германия и Източногерманската народна армия. Германците играеха ролята на атакуващи американски войници и в предишни учения правеха на пух и прах съветските си братя по оръжие. Този път обаче претърпяха пълен разгром от руснаците, а заслугата за планирането на бойните действия беше на Земсков. Когато маршал Козлов пое поста си на улица „Фрунзе“, той изиска преместването на талантливия стратег и го взе на служба в щаба си. Маршалът поведе по-младия мъж към картата на стената.

— След като го прочетете, искам да изготвите Специален план за действие при извънредни обстоятелства. В действителност това ще бъде един изключително подробен план, който трябва да включва всички детайли, до последния човек, до последната пушка и куршум и чиято цел ще бъде военно нападение и окупация на чужда държава. Възможно е да са необходими дванадесет месеца за изготвянето му.

Генерал-майор Земсков повдигна учудено вежди.

— Бих казал по-малко, другарю маршал. Имам на разположение…

— Имате на разположение единствено собствените си очи, ръце и мозък. Няма да правите справки или да се консултирате с когото и да било. Ще се наложи да хитрувате, за да получите информацията, която ви е необходима. Ще работите съвсем сам, без никаква външна помощ. Тази работа ще ви отнеме месеци и накрая планът трябва да бъде само в един екземпляр.

— Ясно. А държавата…?

Маршалът почука с пръст по картата.

— Ето тук. Един ден тази земя трябва да бъде наша.

Хюстън, столицата на американската петролна индустрия, а според някои — и на световния петролен бизнес, е необикновен град най-малкото защото вместо един има два градски центъра.