На изток се издига Даунтаун — търговски, банков и индустриален център. Погледнат отдалеч, той представлява множество проблясващи небостъргачи, извисени към бледата синева на небето насред скучния пейзаж на югозападната тексаска равнина. Най-големият в света покрит шопинг-център „Галерия“ е дал името си на другото пазарно и развлекателно ядро на града, над който хвърлят сенки кулите на Поуст Оук, Уестин и Транско.

Двете туптящи от живот сърца на града се взират едно в друго през шест-седем километра от едноетажни предградия и паркинги като двама бойци, готови всеки момент да встъпят в бой, за да докажат надмощието си.

В архитектурен план най-забележителна е Тексас Комърс, седемдесет и пет етажна сграда, облицована със сивкави мраморни плочи и тъмносиво стъкло, чиито 32 метра я правят най-високата постройка на запад от Мисисипи. Следваща по височина е Алайд Банк Тауър, шестдесет и пет етажна игла от зелено огледално стъкло. Около тях се извисяват множество други небостъргачи, изпълнени в най-разнообразни архитектурни стилове — неоготически постройки с вид на сватбени торти, изострени нагоре моливи от стъкло й какви ли не други налудничави приумици.

Малко по-ниска от Алайд Банк е сградата на Пан-Глоубъл, чиито последни десет етажа се обитаваха от нейните притежатели — Петролна корпорация Пан-Глоубъл, компания, която по големина се нареждаше на двадесет и осмо място в Америка и на девето в Хюстън. Разполагаща с капитал от 3,25 милиарда долара, в Хюстън Пан-Глоубъл се нареждаше след Шел, Тенеко, Коноко, Енрон, Коустъл, Тексас Истърн, Транско и Пензойл. В едно отношение обаче тази компания се различаваше напълно от всички останали в петролния бизнес — тя все още беше собственост на нейния основател-ветеран и съответно единствено той можеше да упражнява контрол върху дейността й. Той, естествено, имаше акционери и Управителен съвет, но беше запазил контролните си функции и никой не ограничаваше властта му в рамките на неговата собствена корпорация.