Основният извод, сър, е, че свободният свят изчерпва запасите си от нефт. В настоящия момент този факт остава неразбран от широките маси на американския народ поради целенасочените усилия на няколко поредни правителства да подхранват илюзията, че сегашното положение с „евтиния нефт“ може да продължи безкрайно дълго.

Доказателства за твърдението, че източниците на нефт се изчерпват, се намират в таблицата за световните запаси, включена по-горе в доклада. От всичките четиридесет и една държави-производителки на нефт само десет разполагат със запаси за повече от тридесет години. Дори и тази прогноза е твърде оптимистична, тъй като за тридесетгодишния срок изхождаме от схващането, че те ще продължават добива с настоящите темпове. Истината е, че независимо от всичко консумацията, а оттам и производството, непрекъснато се увеличават. И тъй като първи ще се изчерпят по-малките по обем източници, добивът от останалите неминуемо ще се повиши, за да се запълни създадената празнота. Като по-вероятен би трябвало да приемем срока от двадесет години, в рамките на който всички държави-производителки на нефт с изключение на гореспоменатите десет ще изчерпят напълно своите запаси.

За този срок е невъзможно създаването и въвеждането в експлоатация на алтернативен енергиен източник. През следващите тридесет години свободният свят ще трябва или да разчита на нефта, или да се изправи пред заплахата от икономическа смърт.

Положението на Америка катастрофално се влошава. По времето, когато държавите-членки на ОПЕК вдигнаха цените от 2 долара на 46 долара за барел, правителството на САЩ поощряваше всячески нашата нефтена индустрия за проучване, откриване, извличане и преработване на максимално количество нефт от местните запаси. След краха на политиката на ОПЕК и производителния бум на Саудитска Арабия през 1985 година, Вашингтон буквално започна да се къпе в евтин нефт от Близкия Изток, вследствие на което обрече родната нефтена индустрия на гибел. Резултатите от тази недалновидност ще бъдат ужасни.