Всъщност този двадесетгодишен срок за изчерпване на запасите от нефт на четиридесет и едната страни-производителки, с изключение на споменатите десет не отговаря напълно на действителността. До десет години, а не е изключено и по-рано, ще започне покачването на цените. Неотдавна Харвардският университет излезе с доклад, в който предвижда до 1999 година покачване на цените до 30 долара за барел (има се предвид стойността на долара от 1989 година) спрямо сегашната цена от 16 долара за барел. На доклада не бе дадена гласност макар всъщност изводите му да бяха дори оптимистични. Перспективата от въздействието на тези цени върху американското общество е кошмарна. Какво ще стори обикновеният американец, когато му кажат, че ще трябва да плаща 2 долара за галон бензин? Как ще реагира фермерът, когато му кажат, че няма да е в състояние да храни свинете си или да жъне нивите си, че няма дори да може да отоплява дома си през тежките северни зими? Ще бъдем изправени пред социална революция.

Дори ако Вашингтон погледне благосклонно на едно повсеместно съживяване на нефтодобива в САЩ, пак ще разполагаме със запаси само за 5 години при сегашните темпове на консумация. Положението в Европа е още по-тежко; ако не броим малка Норвегия (една от десетте страни със запаси за повече от 30 години, но основаващи се изцяло на много малък добив от крайбрежната ивица), запасите на Европа ще се изчерпят за 3 години.