
(в) Смята се, че кралствата и султаните на Близкия Изток са наши лоялни съюзници, които никога няма да се обърнат срещу нас и да повишат цените и второ, че сегашните им управници ще останат вечно на власт. Що се отнася до първото, то тяхното безочливо изнудване на Америка през периода от 1973 до 1985 година показва какви са истинските им интереси, а не трябва да се забравя, че в една толкова нестабилна зона като Близкия изток всеки един режим може да бъде свален от власт преди да е изтекла седмицата.
Сайръс Милър се загледа смръщено в листите. Прочетеното не му харесваше, но знаеше, че е истина. Като човек, който се занимава с добив и преработка на нефт, той беше пострадал жестоко (така виждаше нещата той) през изминалите четири години, и никакви усилия на лобито на американските петролопроизводители във Вашингтон не успяха да повлияят на Конгреса да определи концесии от зоната, защитена от закона за опазване на околната среда в Аляска — най-многообещаващото място за нови нефтени находища. Ненавиждаше Вашингтон и всичко свързано с него.
Погледна часовника си. Четири и половина. Натисна един бутон на писалището си и част от облицованата с тиково дърво отсрещна стена безшумно се плъзна встрани, за да открие големия екран на цветен телевизор. Избра канала с новините на CNN и успя да хване най-голямата сензация за дена.
Самолет № 1 на американските ВВС сякаш беше увиснал над пистата за кацане на военновъздушната база „Андрюс“ край Вашингтон, преди колесниците му внимателно да докоснат асфалта и да се плъзнат по американска земя. Докато самолетът постепенно забавяше ход и напускаше пистата за приземяване, завивайки по отсечката за рулиране към сградата на летището, на екрана се появи лицето на някакъв журналист, който задъхано заговори за кой ли път вече за речта на президента в Москва преди дванадесет часа.
Като че ли в подкрепа на този разказ екипът на CNN запълни десетте минути до окончателното спиране на Боинга с руските слова на президента, естествено със субтитри на английски, с радостните възгласи на летищните работници и милиционерите, със сцената, в която Михаил Горбачов прочувствено бе прегърнал американския президент.
